Александър, Милен, Емануил и тяхното чувство за града

Александър Чобанов живее и твори в София. Има няколко видеопроекта и кратки срокове да ги завърши, когато сестра му, която живее във Варна, позвънява, за да го помоли да добави още един проект в натовареното ежедневие на видеограф. Reezy Rane 1 MinuteVarna е видеото, което класира Александър на първото място в избора на публиката и на журито. Комбинира кинематографски умения, лична история, красиви места, динамика и очакване. Създаването на музика за клипа е друг специален момент.

Значи силната ти връзка с Варна е твоята сестра? 

Абсолютно. Тя провокира желанието ми да участвам. Аз обичам Варна и част от тази любов е в срещите със сестра ми. Реших да „вляза“ в 1minutevarna категорично в мига, когато прочетох условията на конкурса. От друга страна не разполагах с време. В същия месец вече бях поел изпълнението на други проекти в София. Имаме ли желание обаче, времето ни угажда. Специално пътувах до Варна, защото исках да видя идеята в конкретния момент, да погледна това участие в ролята си на режисьор, да си представя сценария, да мина по него в истински крачки през града. И после да снимам.

Сам или с приятели? 

По брега е по-хубаво, когато не вървиш сам, нали? Докато изчиствах представата за Варна в една минута, се консултирах с приятели за местата, които бях решил да включа. Събрах и екип – снимах хората, те снимаха мен. Два дни планиране, два дни снимане и три дни монтаж. Събрахме една седмица в една минута. Следвах водещата емоция на един човек, който води публиката в своята история.

Любов ли е емоцията в твоята минута за Варна? 

Любов е. И много адреналин. Исках това да е клип за младостта, за свободата да бъдеш себе си; да завъртиш лентата така, както ти харесва, докато си във Варна.

Спечели голямата награда. В техника ли ще я инвестираш?

Не, няма да купувам нова техника. Това няма край. Каквото и да купя днес, още утре ще се появи това, което не притежавам... Ще се запиша на курс по парашутизъм и ще използвам част от наградата, за да развия собствен проект, свързан с мода. Това е, което искам.

В In Motion на Милен Вичев Варна се движи от сутрин до вечер. На колело, на скейтборд, на уейкборд, на сърф; Варна е любопитна, дива и закачлива. Всичко, което младостта притежава. Видеото попада в топ три с перфектна игра и постоянна усмивка. История, в която двама приятели (единият е от Хасково) не спират да проучват града in motion. И го снимат заедно.

Колко мига ви отне решението да участвате? 

Един ден. Основно преценихме времето, с което разполагаме. Александър е момчето, което във видеоклипа не се спира. Той прочете във фейсбук, че има такъв конкурс. Възможността да създадем продукт, следвайки собствена концепция, се превърна в желание, което ни водеше през цялото време. Свободата да покажем града през личния си поглед е отключваща.

Професионалисти или любители с камера?

За нас снимането е хоби, но сме му отдадени повече отколкото някои професионалисти. Обичаме да разказваме с камера. Извън това аз съм програмист. И двамата с Александър харесваме екстремните спортове. Така дойде идеята да покажем Варна в екстремно преживяване. А тук има много възможности: искаш да скачаш с бънджи; да пориш вълните с дъска, отиваш да караш уейвборд; привлича те градската среда, качи се на скейтборд или колело и обиколи града... Можеш да видиш всичко, което носи твоя дух.   

В едно изречение... Каква е твоята Варна, и тази на Александър? 

Не е само ресторанти и барове. Най-вече е морето.

Когато вижда #1minutevarna в Instagram, още не знае, че ще е сред тримата финалисти в конкурса. Дори още не знае, че ще участва. Месец по-късно видеото му създава спомени в стиховете, които сам пише. „Мирише ми на спомени“  е минута, която тръгва от Емануил Алберт, за да стигне до всеки, който си спомня първата крачка, първия приятел, първата среща, първата любов, в която живеем с морето. 

Ти си единственият участник, снимал Варна във всички сезони?

Когато реших да участвам, имах 2/3 от кадрите. Другите заснех в месеца на конкурса. Идеята да се покаже позитивното съдържане за града ми хареса много. Другото, което ме привлече, беше свободата при избора на стил и идея за история.

Учил си в Токио, работил си в Лондон, връщаш се във Варна, пътуваш, сега  живееш в София. Това движение създава много спомени. Споменът ли е водещият мотив при теб? 

Спомените са снимки на емоциите ни във времето. Ние хората обичаме да се връщаме към спомена. В това сме перфектните „фотографи“. А аз обичам и фотографията.

Как избра стила на това видео. Защо „Миришеш ми на спомени“? 

Всъщност можех да създам видеа, които в перфектни кадри да покажат града като сгради, дизайн и архитектура. Правил съм го като маркетинг стажант в офиса на airbnb в Токио. Но не това е моята история за Варна. С първата си камера съм снимал повече от половината кадри в клипа. Седнах, разгледах всичко, с което разполагах като поглед към града, и открих спомени... Бебето на сестра ми, едногодишният син на мой приятел от училище; дядото с пудела, който в една студена сутрин не беше сам край брега, защото има своя стар приятел. Пак в една мразовита сутрин бързах да сляза до морето, за да снимам изгрева. Вървях по улиците, когато на Севастопол срещнах възрастен мъж. Аз вече не бях сам, но в него видях самотата..., разглеждах, спомняйки си емоцията от всеки момент.

А стиховете?

Написах „Миришеш ми на спомени“ като моменти от различни съдби и снимки на различни чувства, познати на всеки от нас.

А можеше да снимаш лятото като целогодишен спомен за слънце, пясък и море?

Чувствата не принадлежат само на един сезон.

Във финала на срещите ни с авторите на трите видеа, които заедно с нас класирахте на първо, второ и трето място, ще добавим нещо за чувствата. Чувствата не принадлежат само на един сезон, но чувството ни за града е събрано точно в една минута. Една минута, в която можеш да обикнеш място. И това да бъде завинаги. Както се случва с много от нас във връзката ни с Варна.